Наши животни – Кучета, котки, вълци…

 

В началото беше Аря…

Когато през 2010г. правихме пробното зареждане с млекодайни телета и кръстоски, разбрахме едно най-важно нещо – пасенето на месодайни животни е трудно (добре де, повече от едно бяха, но това беше едно от най-важните). Стана ясно, че без помощници няма да стане номера, трябваха ни кучета с изключителни качества. Почна голямото четене и се оказа, че в България масовата практика е кучетата да се използват за пазачи, не за водачи. Кучета-пастири се намират рядко, а обучени поне тогава нямаше изобщо.

Малко на късмет намерихме две кутрета Бордър Коли (шотландска порода кучета-пастири), брат и сестра.

IMG_7609

Соня предложи да ги кръстим Аря и Моро. Докато за Аря нямах проблем (GoT вече беше започнал), Моро за момчето не ми харесваше. Оказа се – с право, само след няколко месеца той подгони дивеч по време на една буря и така и не се върна…

Обучението на пастирски кучета не е никак лесно. Всъщност всяко следващо поколение се учи сравнително лесно от родителите си, но Аря и Моро нямаше кого да следват. Основните проблеми са два – единият е че всяка грешно изпълнена команда води до бягащо в грешна посока стадо и съответно ти бягаш да ги настигнеш. Другият е изобилието от дивеч – колкото и да са дисциплинирани кучетата, не могат да устоят на прясна следа от лисица например и те изоставят точно десет минути преди зверски да ти потрябват. Все пак с времето се научиха и облекчиха значително работата ни. Важно е да отбележа, че кучетата не трябва да се използват с ограден добитък.

Лудката и Моро-2

На следващата есен Аря ни дари с кученца, от баща неизвестен. Запазихме за себе си две, пак момче и момиче. Мъжкото нарекохме Моро в памет на изчезналия му вуйчо (брат на майка му е все пак), женското намери името си само.

IMG_0331

Накратко – Лудката се оказа безумно смело куче. През зимата всеки ден постиламе няколко бали слама за постеля в навеса. Понеже някои крави предпочитат да ядат слама вместо сено заради миризмата на зърно, те се нахвърлят върху сламата още като постиламе и могат да изядат почти цялото количество. Тук на помощ дойде Лудката – тримесечно кученце, което не позволяваше нито една крава да стъпи под навеса, докато не се изяде цялото сено. Едва тогава й казвахме да пусне цялото стадо наведнъж и вече огазената слама е спасена от изяждане. Тя е една малка топка смелост, също и най-дисциплинираното ни куче.

IMG_0264

Моро се опита да прави като Лудката, но без особен успех. Една сутрин го намерихме парализиран до къщата, най-вероятно ритнат от крава в главата или гръбнака. Занесохме на ветеринар през 4км преспи (тогава през зимата се придвижвахме със ски и снегоходки) и следващия един месец Соня се грижеше за него като за малко бебе. Моро се оправи, но така и не може да се движи напълно нормално – няма координация на движението на краката и прави странни танцови стъпки. Той компенсира недъга си с ярост и с много остър слух – Моро е най-сериозния ни пазач.

Котаракът Мацуняк

През 2013 животинското ни царство се увеличи с котка. Тук полски мишки почти няма, за сметка на това е пълно с едни мънички скачащи мишленца – земеровки. Те са хищници и не се навъртат много около хората, не правят бели, но заради тях се увеличават змиите в околностите. Та котката ни трябва, за да намалим косвено змиите.

IMG_1761

Котето ни беше подарък от една добродушна баба в Берковица. Беше много мъничко и се опасявахме каква ще е реакцията на кучетата към него. Отначало допуснахме само Аря до котето, на младите кучета нямахме доверие. Тя веднага започна да му скимти като на малко кученце и се уви около котето да го топли! От този момент котето и Аря станаха неразделни. Не мина и седмица, и една сутрин с изумление видяхме, че котето бозае от кучката. Тя нямаше малки кученца, не би трябвало да има мляко, но от цялото им гушкане хормоните й прищракаха… Кърми го поне месец.

DSC04680

Вълчо

Тук в планината има доста вълци. Всяка година, както и да се опитваме да се предпазим, по няколко теленца стават жертва на вълци или подивели кучета.

IMG_1865

Една февруарска сутрин през 2015, като излязох на терасата, вместо Аря до кучешката й колибка имаше вълк. Естествено, помислих си „жалко за хубавото куче“. Викнах и животното побегна, а Аря се изправи жива и здрава и очевидно разгонена. После се прокрадна съмнение, че може вълкът да е куче. Съмненията се разсеяха същата вечер, когато любовника се върна и започна да вие до къщата. Не му останаха много часове живот.

Въпреки, че смятахме три кучета за достатъчни, след убеждаване от приятел запазихме едното мъжко кутре за нас. Заради риска вълчия инстинкт да проговори във вреда на стадото ни, възпитахме Вълчо като добро и любвеобилно куче и не съжалихме за запазването му нито за минута.

IMG_20170401_183642.jpg

Бордър колитата са много умни и енергични кучета. Вълците също са много умни и енергични. Съберете двете в едно и можете почти да си представите каква енергийна бомба е Вълчо. Той се справя отлично с управление на стадото, само да не се престараваше толкова – увлича се и не може да спре навреме. Случвало се е да прибере бързо кравите до обора и после да ги върне обратно към мен, ако съм останал назад – говорим за 300-400 метра 🙂

Относно инстинктите – наследил е грижовността на мултикултурната си майка. На долната снимка облизва новородено теленце.

IMG_20170226_121228-01-01.jpg

Advertisements

One Reply to “Наши животни – Кучета, котки, вълци…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s