В миналото и бъдещето са грижите и ядовете. Днес семействата са заедно, за да споделят надежда за по-добро. Днес е празник… Весела Коледа и щастлива Нова Година на всички вас!

С други думи ставаме малко по-открити с новата ни страница във Фейсбук. Там ще ни е с една идея по-лесно да публукуваме снимки и малки текстове, без да напъваме да кажем нещо значимо. Заповядайте, дет’ се вика.

Даниел (Дани) е нашият универсален помощник. Той работи наравно с нас (често – доста повече) и ни замества пълноценно в наше отсъствие.

С него се открихме през Юни 2011 чрез изключително уместните му коментари в този сайт и в краварския ни блог. Млад, умен и с желание за работа и нови знания – направо перфектния човек за нас. Не, не го продаваме, това не е реклама

Дани напълно доброволно се включи и в строителната ни лудница и премъкна огромно количество материали, за което само можем да му благодарим. (а също и на всички негови близки, които проявяват разбиране към дългите му дежурства във фермата)

Мишо

Ще го представя по следния начин:

И двамата със Соня идваме от строителния бизнес. Аз съм управлявал през годините над 1300 строителни специалисти (майстори) по различно време. За строителството във фермата ни избрах Мишо и бригадата му от 3 човека.

Мишо е най-работливия човек, който можете да си представите. Той полудява, ако стои без работа, дори и да му се плаща за престоя. Тази работливост се съчетава с изключителен усет за детайлите. Бригадата му се състои от повече хора (при нужда) и е специализирана в монтажи (дървени и метални конструкции), сухо строителство (гипскартон, окачени тавани, двойни подове), покриви, мазилки и шпкаловки и бояджийски работи. Горещо препоръчваме! тел. 0894 97 49 01

И т.н.

Семействата ни, които постоянно ни помагат и подкрепят. Синът ни Вальо, който се скъсва от работа през „почивните“ дни и учи зверски през останалите. Братовчед ми Ваньо, който ни показа пътя към фермерството и е един от най-големите специалисти по овцете в страната. Служители, ветеринари, доставчици, шофьори и работници, съселяни и съседи (невероятни планинци). Вальо и Ани от хотел „Петрохански кристал“ и бай Фидос от „Хижа Петрохан“… Всички те са наши хора. И ние сме техни хора де При нужда ще ви предоставим връзка с всеки от тях.

Не е рецепта, извинение към излъганите.

Доста време не сме писали в блоговете заради лудия летен сезон, който все още не е приключил. Време е за малко „ъпдейт“…

За тези от вас, които са чели за патилата ни – всичко вече ни е наред, засега. Да, имаме и нови животни, и нови хора, и нови сгради, и „нови“ машини… Ще се „похвалим“ в следваща по-подробна публикация.

Мислехме да пуснем статии със съвети за бране на различни видове гъби, но решихме че би било опасно. Единствения съвет, който бихме ви дали, е да не берете гъби, за които не сте 100% сигурни. Не разчитайте на четене и картинки, много от гъбите се разпознават само по миризма или по околните условия – най-добрият вариант е да разчитате на обучение от опитни гъбари, преди да затвърдите знанията си за няколко сигурни вида и да се придържате само към тях.

Тази статия е по-скоро за приготвянето. Любимият ни готвач (шеф, както стана модерно да се казва) – Джейми Оливър (Jamie Oliver), има навика да нарича рецептите си “най-добрата рецепта за…” или “най-вкусното в света…”. В повечето случаи се оказва прав, и то благодарение на някоя проста хитринка, за която се плесваш по челото и си казваш “уау”. Рецептата по-долу е адаптирана от негова “рецепта” в едно негово телевизионно шоу. И така…

Гъби а’ла Джейми Оливър

Продукти:

• диви гъби според сезона, може и печурки от магазина. За предпочитане – разнообразни видове.
• две-три скилидки чесън
• малко масло (може и добавка от зехтин)
• прясна мащерка
• сол, пипер, лимон (или оцет балсамико). Малко лют червен пипер по желание (препоръчваме).

Дозировка:

За всяка порция са ви нужни около две шепи нарязани гъби. Чесънът е въпрос на вкус, но една-две скилидки на порция са предостатъчни. Понеже тигана не трябва да се препълва, препоръчваме по-големи количества гъби да бъдат приготвяни на части от по две порции.

Приготвяне:

Ако е възможно, не мийте гъбите, а само ги почистете с мокра четка – домакинската гъба, дето попива много вода, неслучайно е наречена така. Нарежете гъбите на парчета (или по-дебели филийки). Накълцайте чесъна и наситнете мащерката. Загрейте тигана на силен огън. По-нататък трябва да сте бързи и търпеливи (не едновременно .

В горещия тиган пускате маслото (и зехтина, ако изполвате). В нагорещената мазнина прибавяте чесъна, чакате 48 секунди (майтап, но наистина чесънът не трябва да се пържи, достатъчно е само да се “опари”) и добавяте нарязаните гъби и мащерката.

Отклонение: в подобни моменти винаги се сещам за шофирането по заледена настилка – цялото ти същество иска да натисне спирачката, но си налагаш волята да не го направиш…

Не разбърквайте! Добре де, правете го много нарядко, колкото да обърнете веднъж-два пъти парчетата. При по-сухи видове гъби (например манатарки), по-малко количество и добър късмет, гъбите изобщо няма да пуснат вода и съответно следващата стъпка става излишна. Дори и да пуснат, спокойно – започва фазата на търпението.

Ако гъбите са пуснали вода, трябва да изчакате те пак да останат на мазнина, като само леко ги разбърквате от време на време. В интерес на истината те вече са годни за ядене и достатъчно вкусни, и много готвачи ги сервират точно в този вид. Повярвайте ни, чакането си заслужава, ще стигнете и до “уау”-то. В зависимост от вида на гъбите изкипяването може да се проточи до повече от 20 минути, придружено с “баене”, леко разбъркване и отблъскване на атаките на привлеченото от миризмата домочадие.

И така, гъбите вече (пак) са на мазнина. Подправете ги. Дайте им някоя минутка да се карамелизират (покафенеят тук-там) и им капнете мъъничко киселина (десетина капки лимон или балсамико). Добавете лъжица-две вода за образуване на сос.

Опции: дръпнете гъбите в ъгъла на тигана и запечете филийки хляб в малкото мазнина и соса и ги използвайте като канапе. Сервирайте с рохки сварени или запържени в същия тиган яйца – те са чудесна комбинация с почти всички видове гъби. Налейте си хубаво бяло вино…

Започваме с една уговорка. При нас зимата си тръгва с около месец по-късно и съответно развитието на голяма част от растенията и гъбите е доста по-късно в сравнение с други райони на България (берем „майска гъба“ едва след началото на Юни например). Имайте го предвид.

РЕВЕН

На английски е Rhubarb. Всяка пролет фууд блоговете се оцветяват с червените стебла на това доста разпространено на Запад, но недооценено в България растение. Едва тази година, с помощта на американска фермерка – наш приятел, разбрахме за дивата (оригиналната) разновидност на ревена. Оказа се, че наситено червените “стебла” са характерни само за някои „търговски“ култивирани сортове, а останалите са си предимно зелени и зеленикаво-червени. Държа да отбележа, че колкото по-сенчесто е мястото на отглеждане, толкова по-червен става цвета на стеблата.

Намиране и събиране: по високопланински поляни с повече влага, в просеки, близо до дървета. Между началото на Май и средата на Юни. Отличава се с големи листа (до над 40см), обща височина на растението 50-100см. Ценни са дръжките на листата, не се режат, а се късат с дръпване от основата. Бере се само преди растението да е цъфнало. Отличава се от „двойници“ (лапад и обикновени бурени) по формата и лъскавината на листата.

Какво му е ценното: първият „плод“ за годината.

Вкус: зависи от начина на обработка. По принцип леко кисел и наситено плодов (съчетание между  круша, лимон и морков). Често наричат ревена „цитрусът на северняка“.

Начин на приготвяне: почти задължително със захар. Съчетава се добре с ванилия. Ягодите също са добър приятел на ревена, а и се застъпват във времето. Дръжките са много жилави в сурово състояние, но след десетина-минутно задушаване в малко течност стават изключително крехки.

Най-лесната рецепта: към нарязани на парчета от по 2см стебла се добавя захар около 1:2 теглова пропорция (към 200гр. ревен 100гр. захар). Добавяте малко вода, колкото да покрие дъното на съда. По желание добавете ванилия (или есенция). Кипвате под капак за около 10 минути и имате „компот от ревен“. Можете да отцедите само сока за страхотен сироп. Ако пюрирате „компота“, с получената смес можете да направите безброй сладкиши и кремове. Направете си пробно приготвяне за уточняване на пропорциите за захарта според вашия вкус.

Напълно заслужава името си, въпреки че няма никакъв мирис, нито пък ефектна форма. За съжаление с любителския ни фотоапарат няма как да предадем напълно болезнено оранжевия цвят, който при слънчево време направо „искри“ в очите ти и те хипнотизира. Всеки, който иска да се наслади на живо на тази красота (пък и да ни срещне де), може да драсне коментар или направо мейл на „bgcattle@gmail.com“

Отскоро имаме и „гости“ – конете на една дървосекаческа бригада, работеща в околностите, пасат постоянно около нас, докато работим. Колкото и да звучи странно, тези коне се използват само за влачене на дървени трупи.

Изобилие от трева и красота. И празни пасища.

„Чл. 16. (1) Допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато:

1. на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна – независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно разположение);

2. дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на земеделските животни;

3. на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 15, ал. 2.

(2) За слабопродуктивните пасища по чл. 14, ал. 5 максималният брой дървета и/или храсти на хектар по ал. 1, т. 1 е 75 броя, а мозаечно разположените сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени по ал. 1, т. 3 заемат не повече от 20 % от общата площ на пасището.

(3) Заявените за подпомагане в общото заявление за подпомагане за конкретна година постоянни пасища или части от тях, които не отговарят на изискванията по предходните алинеи, не подлежат на подпомагане и при условията на Регламент (ЕО) № 1122/2009 тяхното заявяване се санкционира.“

За да преценят наличието на храсти и дървета, „експертите“ от МЗХ „разшифроват“ самолетни и сателитни снимки и очертават по картата на цялата страна участъците, които не изпълняват гореописаните критерии. Това очертаване се нарича „слой на допустимост“. Когато имат съмнения или не могат да разчетат снимките, те трябва да назначат проверка на място.

За нашата ферма точно преди година всичко, което тогава заявихме за субсидиране, беше в допустимия слой. Въпреки това почиствахме като луди тези храсти, които ни пречат, или които чрез размножаването си ще ни създадат проблем в бъдеще. Тази година ни се случи „случка“ – без проверка на място, без никакво съмнение, огромна част от нашите пасища и ливади бяха обявени за „недопустими“. Това автоматически ни превърна в „опитал се да измами ЕС и подлежи на санкция“ в огромен размер. С други думи, не само че нищо не ти даваме, но дължиш в троен размер парите, дето не ги даваме, като глоба за това, че си измамник. По-долу са недопустимите площи (за уголемяване натиснете картинката). Броя на храстите и дърветата е този, при който за сниманата площ би трябвало да се породи съмнение за допустимост.

Тук в равното са 1 000 (хиляда) храста и дървета

Това в равната част са 2 000 (две хиляди) храста и дървета

Така изглеждат 4 000 (четири хиляди) храста и дървета. Пак само в равното.

Цялото това изпълнение беше наречено (все още неофициално) „техническа грешка“. Мислите, че се шегувам? В „системата ИСАК“ фермата ни си седи като „престъпник“, „грешката“ все още не е поправена. Не сме получили и стотинка субсидия. Току що благодарение на тази „шега“ изгубихме 20 000 (двадесет хиляди) лева под формата на неустойка към доставчик на животни. Ако на някой му го побира акъла как може да се „сгреши“ така, нека пише коментар. Аз и цялото ми семейство сме на ръба на лудостта (и на фалита между другото).

Само между другото – съседни чужди терени със значително повече храсти и дървета (според мен все пак в нормата) спокойно са минали за допустими.

За какво са ни субсидиите: Когато създавате ферма, пред вас се отваря една огромна яма от разходи. Придобиване или наемане на земя, механизация, наемене на сътрудници (хора, които се трудят С вас), обработка на земята, покупка на животни (основен разход), плащане на безумни такси и т.н. За запълването й са ви нужни всички налични средства, плюс кредити и да, плюс субсидиите.

П.П. До днес имахме шанс да се спасим от неустойката. Преди десет дни писах унизителна за мен Молба до МЗХ спешно да поправят „грешката“, като им описах цялата ситуация. Отговор не се получи, пари също.

Годината ни беше посветена на „голямото почистване“. Рязахме хвойни и елхички на ръка през цялото време. През пролетта успешно преборихме чемериката (силно отровен плевел) със скубане и косене стрък по стрък…

Първата ни „придобивка“ – Тракорът. Понеже е самоделна разработка на база на недоразумението „Мургаш“, на галено му викаме „Мурги“. Коства ни безумно много ремонти – нерви, време и пари. Но пък е невероятна машинка. Не, не е ATV, всъщност е доста едричък.

Към него „дойде“ косачката – нова, страхотна машина, причина за повечето ремонти по трактора.

Коситбата.

Истинското ни богатство – тревата. И част от експерименталното стадо…

Ние (Соня и Павлин). Снимката е правена малко над фермата ни (не се вижда).