В Наредба 5 от 10.03.2010г. са определени следните критерии за допустимост за подпомагане на пасища и ливади (субсидиите):
“Чл. 16. (1) Допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато:
1. на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна – независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно разположение);
2. дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на земеделските животни;
3. на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 15, ал. 2.
(2) За слабопродуктивните пасища по чл. 14, ал. 5 максималният брой дървета и/или храсти на хектар по ал. 1, т. 1 е 75 броя, а мозаечно разположените сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени по ал. 1, т. 3 заемат не повече от 20 % от общата площ на пасището.
(3) Заявените за подпомагане в общото заявление за подпомагане за конкретна година постоянни пасища или части от тях, които не отговарят на изискванията по предходните алинеи, не подлежат на подпомагане и при условията на Регламент (ЕО) № 1122/2009 тяхното заявяване се санкционира.”
За да преценят наличието на храсти и дървета, “експертите” от МЗХ “разшифроват” самолетни и сателитни снимки и очертават по картата на цялата страна участъците, които не изпълняват гореописаните критерии. Това очертаване се нарича “слой на допустимост”. Когато имат съмнения или не могат да разчетат снимките, те трябва да назначат проверка на място.
За нашата ферма точно преди година всичко, което тогава заявихме за субсидиране, беше в допустимия слой. Въпреки това почиствахме като луди тези храсти, които ни пречат, или които чрез размножаването си ще ни създадат проблем в бъдеще. Тази година ни се случи “случка” – без проверка на място, без никакво съмнение, огромна част от нашите пасища и ливади бяха обявени за “недопустими”. Това автоматически ни превърна в “опитал се да измами ЕС и подлежи на санкция” в огромен размер. С други думи, не само че нищо не ти даваме, но дължиш в троен размер парите, дето не ги даваме, като глоба за това, че си измамник. По-долу са недопустимите площи (за уголемяване натиснете картинката). Броя на храстите и дърветата е този, при който за сниманата площ би трябвало да се породи съмнение за допустимост.
- На равното виждате 200 храста и дървета
Тук в равното са 1 000 (хиляда) храста и дървета
Това в равната част са 2 000 (две хиляди) храста и дървета
Така изглеждат 4 000 (четири хиляди) храста и дървета. Пак само в равното.
Цялото това изпълнение беше наречено (все още неофициално) “техническа грешка”. Мислите, че се шегувам? В “системата ИСАК” фермата ни си седи като “престъпник”, “грешката” все още не е поправена. Не сме получили и стотинка субсидия. Току що благодарение на тази “шега” изгубихме 20 000 (двадесет хиляди) лева под формата на неустойка към доставчик на животни. Ако на някой му го побира акъла как може да се “сгреши” така, нека пише коментар. Аз и цялото ми семейство сме на ръба на лудостта (и на фалита между другото).
Само между другото – съседни чужди терени със значително повече храсти и дървета (според мен все пак в нормата) спокойно са минали за допустими.
За какво са ни субсидиите: Когато създавате ферма, пред вас се отваря една огромна яма от разходи. Придобиване или наемане на земя, механизация, наемене на сътрудници (хора, които се трудят С вас), обработка на земята, покупка на животни (основен разход), плащане на безумни такси и т.н. За запълването й са ви нужни всички налични средства, плюс кредити и да, плюс субсидиите.
П.П. До днес имахме шанс да се спасим от неустойката. Преди десет дни писах унизителна за мен Молба до МЗХ спешно да поправят “грешката”, като им описах цялата ситуация. Отговор не се получи, пари също.
При нужда ще ви предоставим връзка с всеки от тях.
На английски е Rhubarb. Всяка пролет фууд блоговете се оцветяват с червените стебла на това доста разпространено на Запад, но недооценено в България растение. Едва тази година, с помощта на американска фермерка – наш приятел, разбрахме за дивата (оригиналната) разновидност на ревена. Оказа се, че наситено червените “стебла” са характерни само за някои “търговски” култивирани сортове, а останалите са си предимно зелени и зеленикаво-червени. Държа да отбележа, че колкото по-сенчесто е мястото на отглеждане, толкова по-червен става цвета на стеблата.
